Skip to Content

Ивайло Николов: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО Е ДА СЕ ЗАНИМАВАШ СЪС СЦЕНОГРАФИЯ

Ивайло Николов е художник-сценограф в Кукления театър в Монтана. Негови са куклите и декорите за представления във Видин, Варна, Стара Загора, Пловдив и Суботица, Сърбия. Той е поредния пример за човек на изкуството, който се е посветил изцяло на творчеството и не се оплаква, че с талант не можеш да вържеш двата края. Ивайло е възпитаник на школата на госпожа Рени Петрова.
Как попаднахте в школата по изобразително изкуство?
Причината да тръгна на школа, а и изобщо да започна да рисувам, е сестра ми. Тя запали интереса ми към рисуването и така, когато навърших минималната възраст за прием, ме записаха в школата, където тя вече беше учила.
Какви бяха първите Ви впечатления, след като прекрачихте прага на школата?
Спомням си ателието, стативите, постановките, наредените по стената рисунки. Беше уютно.
Талантът е импулс, който те кара да му се отдадеш, но за да се шлифоват вродените заложби, е нужно и усилие. Кои бяха най-големите трудности, с които се сблъскахте при обучението в школата?
Не си спомням да съм имал трудности тогава и не защото съм бил перфектен или напълно прилежен, а защото бях дете и рисувах с кеф. За да се развива талантът, е нужна много работа, но не на всяка цена. Почти не си спомням какво съм правил първите години в школата, но като разглеждам работите си от тогава виждам, че съм рисувал свободно.
Имало ли е момент, в който сте искал да се откажете от занятията в школата по изобразително изкуство?
Исках да се откажа точно тогава, когато не трябваше - в годината преди изпитите за кандидатстване в художествената гимназия. Сега не мога да си обясня как точно съм се чувствал, но навлизах в години, в които действах и разсъждавах полюсно. Но в крайна сметка се мобилизирах на финала и успях да се подготвя за изпитите.
Кой е най-яркият спомен, който имате от времето прекарано в школата с Рени Петрова?
Много обичах когато дойде време за батик, винаги беше края на срока преди лятото, беше топло и слънчево. Техниката батик ме научи на последователност и търпение, което ми помогна след това в различни други техники. Друг хубав спомен са маскените балове, които си организирахме по Коледа. Всеки ученик си изработваше костюма сам, беше забавно.
С какво тя ви помогна?
Основните техники и понятия в рисуването научих в школата, което ми помогна след това в гимназията.
Какво ви тласна към сценографията?
Взех решението да кандидатствам сценография два месеца преди изпитите. Нямах никаква идея какво представлява, бяха ми разказали с няколко изречения и ми стана интересно. Още с първите лекции разбрах че не съм сбъркал. Сценографията е огромен свят, който обединява много техники от изящните до приложните изкуства. Едновременно трябва имаш мисленето на дърводелец и на шивач, да владееш чертаенето като архитект и куп други умения, които трябва овладееш, а най-хубавото е че всяка следваща пиеса е различна и имаш възможност да откриваш нови изразни средства и да опознаваш нови техники.
Какви са предизвикателствата и бариерите пред младите художници и сценографи?
Проблемите са същите както при всеки, който се занимава с изкуство в България - липсата на средства, недостойното заплащане и отношение към труда на твореца, но това е дълга тема. Конкретно при сценографията проблем са и броят сценографи, които завършват всяка година, спрямо броя театри, които имаме. Просто математически няма шанс за всички да работят, а дори да започнеш пиеса в някой театър, се сблъскваш с куп ограничения и компромиси, понеже положението на тетарите не е розово и средствата за реализиране на спектакъл са ограничени. Предизвикателство е да се занимаваш с театър в момента, но колкото и да е сложно с труд и желание нещата малко по малко се подреждат. За щастие, все още има театри, които предоставят възможност да реализираш идеите си без ограничения.
Разкажете ни за някои от последните си проекти. Над какво работите в момента и какво ви предстои в близко бъдеще?
Този сезон имах възможността да работя над много интересни и различни като стилистика и тематика постановки. Някои от тях са „Кавказкият тебеширен кръг“ на Драматичен театър - Варна, „Джелсомино в страната на лъжците“ на Драматично-куклен театър - Стара Загора, „Чифт обувки“ на Куклен театър - Суботица, Сърбия, „Пепеляшка“ на ДКТ - Видин и др. Някои от тези спектакли бяха отличени с номинации и награди на фестивали у нас, Сърбия и Босна и Херцеговина. В момента работя по идейните проекти на пиесите „Пещерна приказка“ в ДКТ – Пловдив, и „Хензел и Гретел“ в Куклен театър - Суботица. През есента ми предстои да започна работа по „Сто години самота“ на Маркес в Учебния драматичен театър.
Бихте ли сменили професията си?
В момента се чуствам добре с театъра и сценографията и искам да се развивам и работя въпреки обстоятелствата, но както в повечето професии, има подеми и спадове, не се знае какво може да се случи и да тръгна в друга посока.
Какво е Вашето послание към начинаещите художници и сценографи?
Да рисуват с удоволствие и преди всичко да имат потребност да го правят, да четат, да пътуват и да гледат, колкото може повече. Пътят на твореца е труден, но хубав.

Нов коментар

  • Разрешени HTML tag-ове: <a> <em> <strong> <cite> <code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd> <div>
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Адресите на уеб-страници и e-mail адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.

Повече информация за опциите на форматиране