Skip to Content

Интервю на Ива Е. Иванова с Лили Прокопиева

РЕНИ ПЕТРОВА МИ Е ПОКАЗАЛА ПЪТЯ
Лили Прокопиева е учителка по изобразително изкуство в град Нови Искър. Родена е в Лехчево. Първите си стъпки в изобразителното изкуство прави в Монтана, където учи рисуване при Рени Петрова и Иван Доганов в Школата по изкуствата. Като ученичка Лили пътува oт родното си село Лехчево, за да се обучава при тях. В Монтана са и първите й три самостоятелни изложби. Текстилните пана на художничката са получили национално признание след успешни изложби в Националния дворец на културата и галериите във Велико Търново. Тя една от успелите възпитанички на арт-педагожката Рени Петрова и нейна колежка.

Интервю на Ива Е. Иванова

- Как попаднахте в школата по изобразително изкуство на Рени Петрова?
- Съвсем случайно. От роднини, приятели и познати разбрах, че има такава школа по рисуване в Монтана и реших, че искам да я посещавам. Спомням си как пътувах всяка седмица по два пъти цели два часа до града от родното ми село Лехчево с едно автобусче по заобиколен маршрут. А аз бях едва осми клас.
- Какви бяха първите Ви впечатления, след като прекрачихте прага на школата?
- Те са свързани със самата обстановка, с атмосферата... Спомням си как винаги чаках с нетърпениe да дойде време да се върна отново в школата.
- Талантът е импулс, който те кара да му се отдадеш, а за да се шлифоват вродените заложби, е нужно и усилие. Кои бяха най-големите трудности, с които се сблъскахте при обучението в школата?
- Не си спомням кой знае какви трудности. Сигурно е имало по самите задачи, но не e било нещо, което да се е изпречило като непреодолима спънка на пътя ми.
- Имало ли е момент, в който Ви се е искало да се откажете от школата?
- Сигурно е имало. Мислила съм си, че не ми е там мястото, че не съм достатъчно добра в рисуването. Но за щастие никога не се отказах.
- Кой е най-яркият спомен, който имате от времето прекарано в школата на Рени Петрова?
- Било е доста отдавна и не мога да си спомня, но първото нещо, което ми е останало като впечатление е самата атмосфера при първото съприкосновение с школата и с Рени. Аз бях изключително притеснена, но тя е такъв човек, че умее да те предразположи. Дори за първи път, когато я виждаш, когато ти заговори, всякакви страхове и притеснения отпадат. Спомням си задачи, които ми е поставяла, моменти от реденето на изложби, от конкурси. Всички са ярки.
- Какво ви тласна към работата с текстила?
- Това също стана абсолютно случайно. Започнах с апликации върху дрехи, които правех за мой роднини и приятели. Те се понатрупаха, станаха цяла колекция и направихме ревю. Всъщност Школата по рисуване организира това ревю. Беше много хубаво и емоционално. Беше много нетипично за мен. Аз никога не съм имала такива амбиции. Явно идеята е дошла на Рени. Спомням си, че участваха балеринки от школата. Те бях манекенките. След това тези апликации ги пренесох върху платно. Последното, което направих, поради липсата на стан, бе да си измисля моя собствена текстилна техника. И аз не знам как точно ми е хрумнало. Използвам едни кабелчета и репризи, едно такова замрежване с прежда и се получава нещо като тъкано платно. Хареса ми. Беше ми много интересно. Бях доста отдадена на тая работа.
- Освен, че се занимавате с текстил, в какви други техники творите?
- Последните години се занимавам изключително само с текстил, изключвам работата ми в училище. Едно време правех миниатюрки, малки портретчета, но поизоставих тази работа. Имам едно на ум, когато ми остане време, да се отдам повече на рисуването.
- Защо избрахте учителската професия?
- С текстил започнах да се занимавам доста след завършването на учителския институт в Станке Димитров, сега Дупница. Пред мен не е стоял въпросът каква да бъда. Защото аз съм от учителска фамилия и по бащина и по майчина линия. Дядо ми е бил учител, баща ми беше учител и някак от самосебе си нещата се решиха. Не е имало някаква дилема дали да бъда учител или нещо друго. Знаех, че ще бъде нещо с рисуване и така страстта ми към изобразителното изкуство и желанието ми да бъда учител се срещнаха.
- Какво от преподавателските похвати на Рени Петрова пренесохте в своята работа?
- Тя винаги е била пример за мен. Не го казвам просто така заради случая, но това, което на мен винаги ми е правело впечатление и като ученичка при нея, и след това е, че тя така преподаваше и така подхващаше всеки ученик, че го караше да се чувства специален. Подхожда с изключителен такт, с изключително внимание! Аз си казах, ето, че може и по този начин да се преподава. Просто при нея обучението и резултатите се случват с лекота. Явно това е истинското й призвание. Опитвам се да бъда внимателна и толерантна с учениците. Аз също имам една групичка, която е с разширено изучаване на рисуване и СИП по изобразително. Работя много добре с тях. Аз изключително много държа на Рени, защото тя ми е показала пътя и съм и много благодарна.
- Бихте ли сменили професията си?
- Ще бъда честна - мислила съм си да се откажа от преподаването. При първата ми изложба в НДК, която за моя изненада беше изключително успешна. Имаше доста положителни отзиви за произведенията ми. Появи се предложение от някакъв бизнесмен, неизвестен за мен и до ден днешен, да закупи цялата изложба. Аз бях много ентусиазирана. Казах си: “Край! Само с изкуство ще се занимавам вече! Отказвам се от учителската професия и започвам да правя само пана.” Обаче после размислих. Отказах се от тази алтернатива и смятам, че направих правилния избор. В България, за съжаление, от изкуство много трудно се живее. С учителска професия - също. Някой казват, че това е призвание, но... не знам. Вече толкова години съм учител, задавала съм си въпроса какво друго мога да работя и май се оказва, че не бих могла да работя нищо друго.
- Какво е Вашето послание към начинаещите художници?
- Да са много упорити, да са много трудолюбиви и да не се отказват лесно. Дьолакроа казва: “Изкуството и живописта е занаят, който се учи цял живот”. Наистина да се въоръжат с огромно търпение и да вярват в това, което правят.

Нов коментар

  • Разрешени HTML tag-ове: <a> <em> <strong> <cite> <code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd> <div>
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Адресите на уеб-страници и e-mail адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.

Повече информация за опциите на форматиране