Skip to Content

Мариян Денев – архитект: Рени Петрова ми показа пътя

Мариян Денев e архитект от Монтана. За да влезе в специалност „Архитектура“ той се обучава 2 години и половина в школата по изобразително изкуство на Рени Петрова. Арх. Денев е сред изявените й ученици. Съгражданите му имат възможността ежедневно да се радват на три от обектите му, които има своето отражение върху урбанистичния пейзаж – Слънчевата градина, парк „Св. Дух“ и клуб Black Label.

Интервю на Ива Е. Иванова

Как попаднахте в школата по изобразително изкуство?
Исках да кандидатствам архитектура и кръстницата на майка ми препоръча Рени Петрова. Тя ме заведе в школата.
Какви бяха първите Ви впечатления, след като прекрачихте прага на школата?
Харесаха ми много рисунките и се амбицирах и аз да мога да правя такива.
Талантът е импулс, който те кара да му се отдадеш, но за да се шлифоват вродените заложби, е нужно и усилие. Кои бяха най-големите трудности, с които се сблъскахте при обучението в школата?
Най-големите трудности се състояха в това, че в техникума по строителство не ни бяха обяснили какво да предприемем, за да се подготвим и да продължим образованието си във ВУЗ-а по архитектура. Подготовката за университета в школата на Рени Петрова за мен беше съвършено непознат процес. Според мен в средното образование трябва да има това плавно преливане, този естествен преход на децата, които имат намерение да кандидатстват архитектура. Според мен, възпитаниците на една профилирана гимназия - математическа или езикова, много по-бързо възприемат материала за кандидатстване, отколкото учениците от техникумите, тъй като там се набляга на технически предмети, които много помагат в университета, но в подготовката за кандидатстване не са от значение.
Имало ли е момент, в който сте искал да се откажете от рисуването?
Не, никога.
Кой е най-яркият спомен, който имате от времето прекарано в школата с Рени Петрова?
Спомням си всичко, тъй като обучението ми беше много голяма борба. Трябваше да наваксвам много, за да науча нещата за кандидатстване и то в обкръжението на много талантливи, подготвени деца, които бяха започнали преди мен. Имаше голям стремеж за напредък и усвояване на нови неща, а пък и благородно съревнование между нас децата, което е хубаво. Рени Петрова ни надъхваше много всички кандидат-студенти с всевъзможни похвати. Спомням си една тениска, която веднъж извади от гардероба. На нея пишеше „СТУДЕНт в УАСГ“. Г-жа Петрова обеща, че ако се постараем и влезем и ние ще получим по една такава. Спомням си всички кандидат-студенти от групата ни.
С какво Ви помогна?
Тя ми показа пътя, по който да вървя, за да стана архитект. При нея развих пространственото си мислене и смятам, че ходенето ми на уроци в София беше само, за да си сверя часовника с конкуренцията. Средата, която тя създава е стимулираща и обучението при нея напълно конкурентноспособно. Подготовката при нея е напълно достатъчна и дори предостатъчна, за да успее ученик от Монтана да влезе архитектура, или каквато друга художествена специалност е решил да следва. Благодарен съм за това, че ме е насочила конкретно към това, какво се изисква от мен, за да стана архитект.
Какво ви тласна към архитектурата?
Към архитектурата ме тласна това, че самият архитект е водеща фигура в процеса, на базата на който след това десетки хора изпълняват неговите идеи и осъществяват проекта му. Архитектът стои на върха на някаква пирамида и за това прецених, че самата професия е уникална. Другото, което ме вдъхнови е фактът, че архитектът е създател на нещо, което вижда реално и което остава дори и след него. Когато това се случи на човек, преживяването е уникално. Да видиш проекта си материализиран, изпълнен, по начина, по който ти си желал е несравнимо.
Разкажете ни за някои от последните си проекти. Над какво работите в момента и какво ви предстои в работен план в близко бъдеще?
Вече имам много обекти, за които мога да разкажа, но си имам такива обекти, които за мен са много важни, като първия ми обект, например. Работя от студентските си години, може би 2007-2008 съм започнал да работя в ателиета, след това 2011-2012 започнах да работя за себе си. Моят най-запоящ се обект е една дискотека в Монтана - Black Label. Там съм вложил най-много желание, най-много старание и съм изразил себе си на 100%. Други неща, които са запомнящи се, които като гражданин на този град съм оставил след себе си, на които може би и моите деца ще се радват един ден, това са парковете „Свети Дух“ и Слънчевата градина.
Кои са най-големите препятствия, пред които се изправихте при изпълняването на проектите ви в Монтана?
Самото изпълнение на проектите винаги е свързано с велики спорове между изпълнител и проектант. Съответно и едните правят грешки, и другите допускат грешки, но важното е крайният резултат да бъде полезен за околните. Най-обикновените трудности са със строителите. Другото трудно нещо е администрацията и бюрокрацията по време на самия процес.
Бихте ли сменили професията си?
Не, никога. Като дете си мечтаех да се занимавам с дизайн на коли, но някъде в 6-7 клас осъзнах, че в България няма реализация за тази професия, единствено в чужбина, а тогава не мислех за чужбина. Другата професия, която ме впечатли, беше архитектурата.
Какво е Вашето послание към начинаещите художници и архитекти?
Колкото и клиширано да звучи, да мечтаят и да следват мечтите си. Много да се трудят, защото талантът е едва 1%, останалото е упоритост и труд. Клишета са, но те ми се струват най-подходящи.

Нов коментар

  • Разрешени HTML tag-ове: <a> <em> <strong> <cite> <code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd> <div>
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Адресите на уеб-страници и e-mail адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.

Повече информация за опциите на форматиране