Skip to Content

Рени Петрова

Рени ПетроваСъздтелката и собственичката на студио „Рениарт” е Рени Петрова – педагог с повече от 25 годишен опит. Благодарение на този опит, тя е създала своя уникална система на обучение, която е високо оценена у нас и дава добри резултати. Провокирайки творческата свобода на учениците си организира нетрадиционен учебен процес чрез участие в пленери, национални и международни конкурси, изложби и др.

Личните успехи на Рени Петрова не са малко, но тези, които тя цени особено са: почетната значка на Община Монтана, номинацията за „Жена на годината – 2004”, избирането  за „Жена на годината – 2006” за Област Монтана и Втора награда на Национален конкурс за професионалисти – творци, работещи с деца в извънкласни и извънучилищни дейности на Международна фестивална програма на детското творчество „Приятели на България” – 2008 г. Към тях се числят и десетките дипломи за отлично представяне на възпитаниците и в различни национални и международни конкурси. Виж Награди.

 

Като художник–педагог имам 33 годишен стаж в извънучилищната и училищната дейност. Дълги години работих в детска школа по изобразително изкуство, натрупах много опит и имах възможността и удоволствието да срещна и да работя с много и даровити деца. Самата аз израснах като педагог и човек сред тях и се радвах на успехите и постиженията им.
Работата ми в школата беше интересна и благодарна, освободена от шаблона на училищните програми, но срещнах закостенялост и ограничения. Смятам, че вече имам опита, желанието и смелостта да работя по свой начин, като виждам в моите възпитаници партньори, а не само ученици, да експериментирам и търся нещо ново и за мен, и за тях. Всичко това и още други неща ми дадоха основание да създам собствено арт-студио.
Целта, която си поставих бе да откривам и насочвам развитието на даровити деца, да им помагам и съветвам при избиране на евентуална бъдеща професия и да ги подготвям да кандидатстват в съответните средни и висши учебни заведения

...

Търсейки най-добрия метод на обучение, се върнах назад във времето, когато ми се наложи да преподавам в смесени паралелки в селско училище. Беше трудно, но не невъзможно. Сетих се и за даскала в килийното училище и успехите му.

За да успея да работя за индивидуалното развитие на всяко дете, трябваше да се опра на неговото желание, да го мотивирам, да го предразположа, да му дам възможност да е съпричастен към учебната работа и активен участник в нея. Да изисквам от него, но и да му дам творческа свобода, т.е. да споделя с ученика отговорността за неговото обучение.

От практиката установих, че този метод е приложим само ако ученикът е готов да участва в него.

Реших да използвам най-подходящата възраст за започване на изобразителна дейност от 5 до 8 години, когато за децата рисуването е вид игра. Когато тя се ръководи умело, те остават с впечатление, че играят.

Процесът на обучението е двустранен. Ученикът участва в него като само предлага тема или избира какво да научи, така той се чувства по-значим, става по-отговорен.

Много съществен момент в работата ми е приемането на новите ученици. Правя изпит, който е индивидуален за всяко дете.Събитието е изключително вълнуващо за децата и много важно за мен, затова подхождам към него с внимание и деликатност. За краткото време се старая да получа повече информация за детето. В съвсем непринудена беседа с него разбирам каква е неговата мотивация и цел да дойде в ателието, разглеждам негови рисунки от вкъщи или от учебното заведение.

Докато аз разглеждам рисунките, му давам възможност да разгледа ателието. Предлагам на детето да направи бърза рисунка на 1 или 2 предмета от натура с различна сложност, в зависимост от възрастта. По този начин проверявам неговата наблюдателност, а самото сядане на статива, го кара да се чувства вече съпричастно с новия за него свят на изкуството. И още нещо, никога не забравям, че аз може би съм първият човек, който му е показал този свят и се стремя тази среща да бъде вълнуваща и запомняща се. Проверявам творческото му мислене, като му възлагам рисунка по тема, като предлагам поне 2 теми, за да може то само да направи избор.Когато преценя, че детето е дало достатъчно от себе си, анализирам работата му, обявявам, че мога или / не мога / да го приема и достатъчно подробно му обяснявам какви са правилата и изискванията за обучение в студиото, като го запознавам с графика на часовете. Оставям го да помисли и само да вземе решение дали да се запише. Така то поема своята отговорност за сериозно отношение. Нашите взаимоотношения в бъдеще ще зависят от това.

Рени Петрова


Цитат от „Моето малко училище за таланти”.
Публикувано в сборник „Добри практики за работа с деца”.
Международна фестивална програма на детското творчество „Приятели на България” – 2008 г.