Skip to Content

Ева-Мария Стоянова

Бивш ученик

Години ученик на Рени: 
10 години
Образование: 

Основно - IV ОУ "Иван Вазов"
Средно - ПМГ " св.Кл.Охридски",профил математика
Висше - 5-ти курс в УАСГ,гр.София ,спец. Геодезия

Занимание: 
Нещото,на което съм отделяла най-голямо внимание,време,търпение,идеи,въображение- това е изкуството,в частност рисуването.То е неизменна част от моя живот.Не мога да си представя живота без него.На този етап главното ми занимание е да отделям внимание на образованието си в университета.Аз съм 1-ви курс , специалност "Геодезия в УАСГ.Желанието ми беше да следвам "Архитектура" в същия университет,но не успях да се класирам за тази специалност,поради липса на достатъчна подготовка,или липса на късмет или поради друга причина.Не мисля да се отказвам от това мое желание,тъй като е силно и дълго преследвам реализирането му.Положила съм доста труд и усилия в него,но винаги има какво още да се желае и доусъвършенства.На този етап ще уча,имам желанието и мисля на година да кандидатствам пак,защото сммятам че професията на един човек трябва да е негово хоби,да влага в нея емоции,желание,добри идеи и най- вече да му доставя удоволствие.
Награди: 

1-во място на конкурса "Тъпан бие ,хоро се вие " през 2002г.
1-во място от конкурса рисунка на асфалта "Ден без автомобили",през 2003г.
Медал от конкурса за карикатура и шарж в Скопие,Македония

Спомени: 
Първият спомен,така трайно загнездил се в моето съзнание е отварянето на голямата кафява врата,намираща се на втория етаж (ОШИ "Добри Христов")в ляво,почти в дъното.Когато застанах пред нея бях с мама...зад нея ме чакаще нов свят,нови хора,емоции,нови цели-дотогава непознати за детското ми съзнание и разбирания.Толкова се вълнувах,усещах ръцете си студени ,корема ми беше свит на кълбо и нещо трепереше в мен... Всичко започна от там,че все казвах на мама че много ми харесва да рисувам,изпитвам удоволствие и желание да пресъздавам нещата от живота върху белия лист.Спомням си как обицхам да разглеждам енциклопедии с животни,най-често прерисувах от тях делфини и ги носех на мама,докато тя плетеше нещо и седеше на дивана.Когато виждаше какво съм нарисувала ,казваше:"Аууу колко са красиви,като истински са"...и все ми казваше хайде ще разуча къде има школа по рисуване и ще те запиша,била съм на около 7 години.Така времето минаваше ,а аз продължавах да рисувам докато един ден мама се прибра и ми каза в сряда ще те заведа до школата,ще събереш няколко твои рисунки и ще идем да се запознаеш с учителката по рисуване,да видиш атмосферата и т.н. И след разказаното от мен по-горе идва момента ,в който аз и мама стоим пред вратата,пред голямата кафява врата и както описах емоциите си ,бях притеснена и развълнувана.Дали ще харесат рисунките ми,дали съм достатъчно добра за да рисувам тук и да ми позволят да стана част от тази атмосфера.Бях толкова уплашена ,че да же за момент казах не мога,няма да усппея-в същия момент мама отвори вратата ,зад която ме очакваше нов,надявах се много хубав и вълшебен свят,приказен (такъв беше той в моето жъображение), и аз влязох.От този момент нататък животът ми се преобърна,придоби нов смисъл,в него заеха мястото си нови цели,амбиции и перспективи.От този момент колелото се завъртя и така и до ден днешен.Аз и риисуването,аз и изкуството в различните му измерения и превъплъщения станахме неизменни другари в живота. Имам много друго спомени,но това беше първият,най-силният и най-разтърсващият! Спомням си как продължи влизането ми -бленуваната така дълго среща с бъдещия ми учител,приятел и в последствие духовен водач,виновен в добрия смисъл на думата виновен,за моето развитие като личност ,Рени Петрова.Също така и навлизането ми в света на изкуството.Веднъж станал част от него,човек не може да се отдели,откъсне,абстрахира или отдалечи от него.То е като дрогата. Спомням си Рени ...беше сериозна,но имаше някаква топлина в погледа и.Тя вдъхваше голям респект и отговорно отношение.Беше с кафява,към керемидено оранжева рокля с дълги големи ръкави,набрани около раменете.С къдрава тъмно кестянава коса.Спомням си как протегна ръка към мен и ми каза :"Ела!"...когато я чух,малко се уплаших,не от нея а от това че не знаех какво ще ме накара да правя.Заведе ме до един статив,тогава ми изглеждаше много голям...а стола колко беше висок(трикрако столче с кръгла черна седалка от пластмаса),аз седнах и тя остави пред мен един много интересен предмет,нещо като кана,тъмно кафява с зелено-охрено отпред кръгче и върхунего релефно грозде...това беше моят първи изпит-"Предмет от натура",от него зависеше всичко дали ще стана част от всичко ,така бленувано и желано.Е...имаше и втори изпит -"Свободна тема".От двата изпита се сумираше и се делеше на две ако имах на 5 бях вътре :))) Е успях...и така 10 години... Спомням си също така различните техники за рисуване...постоянно пражехме нови и нови.Много обичах да правим стъргана графика , беше много интересно-взимаш сапун,маслени пастели и черен туш.Гадно ми беше че в началото не всеки път се получаваше...пастелите ли е бяха достатъчно... Идеята е ,че беше страшно интересно-черен лист,изписана химикалка и развиито въображение,то не цветя,планини,пеперуди,дървета,каквоо ти дойде на ум... Спомням си също така периода от учбната година,в който правехме скулптури,много ми харесваше.Беше ново и интересно...не работехме вече само с четката,молива или фулмастера...работехме единствено исамо с голи ръце:))) Спомням си как с отварянето на вратата те лъхва мириса на разтопен восък,боя и бълбукане(в началото непознат и странен шум)-времето когато правехме батици и целия втори етаж от сградата беше оживен от деца -от малки до големи,разнасящи в ръце нашарани платна,вестници,свещи и редящи се на опашки при дъскаата за гладене и ютията. Първият ми батик не беше особено успешен...тогава батиците се правеха не както сега, имаш различни цветове в чашки и с четка слагаш..който цвят избереш.Тогава се работеше с определени цветове,правиш си проекта според цветовете,защото имаше 4 или 5 кофи с бои и в тях се топваха целите платна и прстояваха там,а цветовете се получаваха чрез смесването и потапянето им в различникофти...Това беше и един вид изпит дали си запомнил чрез комбинираето на кои два или три цвята получаваш трети... Спомням си и перида,когато рисувахме графично с тънкописци и туш...Рени беше окачила една две царевички до черната дъска и трябваше да ги рисуаме...беше мн интересно...да рисуваме дадено нещо само в черно и бяло...като използваме най-различни елементи-кръгчета,чертички.точки и т.н. Сега си спомням иедна техника с бинт и игла...имаше на стената в школата една картина точно правена с тази техника ,на която беше изобразено едно момичес развяни коси... Друго ,което си спомням са пленерите на фонтаните или дианата,почти никога не успявах да направя рисунка , от която да счм доволна.ного се заплесвах по природата около ми,гледах по-големите как рисуват и тайничко си мислех ,че след време и аз искам да рисувам така :) Спомних си сега една рисунка на кака Петя (Tweety)много ясно,едни бебета с музикални инструменти,на които се виждат зъбките...стоеше зад вратата долу подпряна под закачалката:)... Спомням си много рисунки на по-големите,защото нещо по някакъв начин ме е впечатлявало в тях и ме е карало,теглило напред:) Нещо не толкова приятно и представляващо заплаха за нас,учениците на Рени беше една лампа,която не спираще да бръмчи...тя казваше нещо за нея и нас,когато някой от нас правеше нещо нередно или закъснее,предполагам всеки,който е бил ученик по това време на Рени знае за тазил лампа,а съм убедена ,че когато тя прочети тези редове ще се засмее :))))) ... След това Рени направи свое ателие в къщата си,както еи днес,само че в началото беше на първия етаж :))) Периодът на преместването беше много труден за Рени,но надявам се ,че ние -учениците ,които продължихме да бъдем част от нейния екип и показахме,че има хора,кооито уважават решението и, и каквото и да предприеме сме зад нея и с нея :) Рени е един голям Човек за мен...тя е борбена,страшно силна натура,следшаща целите и амбициите си.От нея съм научила страшно много и има какво още да науча ,убедена съм в това.Хубавото е че през годините аз намерих в нея не само преподавател,но и един верен приятел.Тя беше за мен крило ,под което мога да се скрия,когато претърпя неуспех или спад във възможностите си...Тя ме запозна с живота от другата му страна.Изкуството ,което сътворяваше и начина,по който го сътворяваше,ме караще да се замисля над бъдещето ми.Тя ми показа ,че живота е една голяма картина,която всеки ден ,всеки един от нас рисува малко парченце т нея.Помякога с по-голямо желание,понякога с по-малко.Понякога влага повече емоции,понякога е по-хладнокръвен. Тя ме научи да възпреимам заобикалящото ме с други очи-очи на творец.Да мога и да търся по-запомнящ се и интересен начин да върша задълженията си.Тя ми вдъхна доверието ,че мога да постигна всичко стига да имам желание и въображение.А въображението,което имам е развито до тази степен,благодарение на рисуването... Рени благодаря за всичките усилия,нерви и търпение,които си вложила по време на моето обучение.За мен ти значиш много.Нещата ,на които си ме научила и ,с които си ме сблъскала са оставили траен белег в моето съзнание. Бъди здрава и щастлива,продължавай да бъдеш себе си и не спирай да предаваш ,знанията,уменията и опита си на малките и не дотам малки деца,тръпнещи за първия си урок при теб...или чакащи за поредната постановка с молив във ръка...или наредили цветните задачи отпред и чакащи твоите коментари...:)) Една голяма прегръдка и едно голямо Благодаря за теб Рени ! :)))))))))))

Хронология

Член от
8 години 4 седмици