Skip to Content

Йоана Асенова

Бивш ученик

Години ученик на Рени: 
8 години
Спомени: 
Спомням си сякаш беше вчера, а не преди цели девет години, когато ме заведоха за ръчичка при г-жа Рени Петрова..за първи път. Спомням си любопитството, с което разглеждах, когато прекрачих прага, възхищението от прекрасните картини по стените и притеснението си, което усмивката на госпожата бързо успокои. Взе блокчето с моите “творения” и ги разгледа внимателно сякаш бяха произведения на изкуството, пита ме кои съм прерисувала и кои съм измислила сама. Kогато след това ме похвали бях толкова горда със себе си, че като сложи пред мен първата ми задача - една стомна - вложих невероятни усилия и познайте какво..Беше удивителна! :D Дори сега като я погледна се чудя как съм успяла да я нарисувам. И това не беше последният път в който изумявах себе си.. тя винаги ме е карала да давам най доброто на което съм способна във всяко едно отношение. . . . Всеки път, когато ново дете дойдеше в ателието се усмихвах на себе си чувайки същия приятелски и спокоен тон, същите думи с които посрещна и мен в онзи първи ден. И винаги си мисля колко много съм научила от онзи момент до сега. Не говоря само за рисуването. Най важното нещо което научих всъщност няма нищо общо с изкуството.. То все още виси на стената в стаята ми на картонче.. Едно изречение което тя ме накара да напиша. Спомням си много добре и повода – отказвах да включа повече цветове в цветната си задача, защото ме беше страх да не я съсипя. Госпожата се ядоса (не за първи път страхът ме спираше да направя нещо) взе рисунката ми и сложи пред мен парче бял картон с думите: “Проблемът на света е че глупавите са самоуверени, а умните и можещите вечно се колебаят. Искам до края на часа с най красивия си почерк да изпишеш следното - СТРАХЪТ САМ ПО СЕБЕ СИ НЕ СЪЩЕСТВУВА, ИМА САМО ВНУШАВАЩИ СТРАХ МИСЛИ И НЕРЕШИТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ... И искам да го запомниш! ” Това изречение е виновно за много положителни промени в живота ми! . . . Помня всяка изложба, всяко Коледно шоу, първата си награда от конкурс..сещам се дори за първия си батик – беше трагично но аз си го харесвах. Всеки пленер – в града, на язовира, на Лопушанския манастир, на Клисурския, на Чипровския, и най вече на Соколския - специално този го свързвам с едни щрауси, пещерата Съева дупка, карнавала в Габрово, рисунката ми от Етъра, която реката отнесе заради силния вятър, и с една огроомна дупка в стената на стаята ни към тази на момчетата :D .. Това са най-ярките ми спомени от първите години... А последната измина в дълги часове в атмосферата на N- joy и непрестанно драскане на моливите върху хартията :D.. звучи влудяващо, но мога да се закълна, че се концентрирахме максимално и винаги когато седна да рисувам този фон ми липсва :) Няма да забравя и мъката по цветните задачи в съботите и Руми брояща за кой път пускат Lady Gaga по радиото :D . . . Винаги ще помня годините прекарани при г-жа Рени Петрова, защото правех това което обичам най-много – хващах молива в ръка и просто рисувах.

Хронология

Член от
5 години 40 седмици